Teh dropbox of a bitch

вече втора седмица се самонаказвам със спининг (indoor cycling).

за човек,  който би могъл да получи единствено мускулна треска на пръстите от писане по клавиатурата, определено спинингът в началото хич не е оферта.

въпреки всичко обаче едночасовото вътрене, катерене, спринтове, коремни преси, лицеви опори и най-вече чисто лудият росен, ме зареждат супер добре. препоръчвам!

само за протокола: тренировките на росен са различни от традиционните тренировки по спининг – при него след загрявката се кара без седалка!

най-яката част от цялата работа е, че се тренира на супер готина музика и когато започна много да умирам, просто спирам да се чувам как не мога да дишам, слушам само музиката и изведъж идва “егати пауъра”.

#onmywaytolosingthelast5kg

—–

Снимките са от групата на спинингджиите във фейсбук.

3 групи кибици виждам аз по баровете, за вас не знам.

• #boredtodeath -> кво правя в тая дискотека и кой ме домъкна тук?
• #thefokinbiatch -> пача, ти що си мислиш, че си повече от мен?
• #longtimenosex -> ох , само да бях малко по-отворен, как щях да те заприказвам…

изводът: хората не се забавляват, пичките излизат предимно, за да се озъртат и хейтят тайно (и явно), а пичовете са такива комплексари, че ми е жал.

въпросът: що не си гледате кефа?

след Turn that light out, идват ремиксите. казвам ви, тая девойка ми прави големи усмивки. обещавам, че ако някой я докара в българия, ще пия 2-3-4 максимум 5 уискита за негово здраве.

за протокола – ако има навити да я дирим в Лондон, да пише.

т.

long time no hear.

време е да се завърна с не повече от 100 думи на пост.

списването на блога е след сериозна уговорка със себе си – до 28 февруари стигам заветните килограми, росен-спининг-инструктора ми става най-добър приятел, спя поне 6 часа на вечер, пия максимум 2 пъти в седмицата и псувам в ограничени количества. special occasions do not count!

шоуто започва утре.

т.